Повърхностен тромбофлебит при разширени вени

Повърхностният тромбофлебит е възпаление на стените на подкожните вените с образуване на тромб в техния лумен. Обхващат се най-често ствола или основните притоци на голямата подкожна вена на долните крайници. Процесът може да се развие във всеки участък от повърхностната венозна мрежа, но най-често в горна трета на подбедрицата или долна трета на бедрото.

Повърхностният тромбофлебит може да възникне на базата на налична варикоза или да е следствие от венозни манипулации, например при поставянето на абокат по време на хирургични интервенции. Често заболяването се развива при жени, използващи хормонални препарати.

Повърхностният тромбофлебит не предизвиква оток на засегнатия крайник. Налице е зачервяване, болка и шнуровидно уплътнение по хода на засегнатата вена.

При правилно проведено лечение острият възпалителен процес постепенно отзвучава за около седмица. Остава да персистира уплътнението на вената за около месец. Възможно е венозният съд постепенно да възстанови своя лумен /с увреждане на венозните клапи/ или да остане запушен с трайно загубване на физиологичната си функция.

Ако лечението се забави, възпалителнието може да прогресира по посока на ингвиналната гънка. Тези тромбофлебити се наричат възходящи. При достигане на тромбозата до устието на голямата подкожна вена, процесът може да премине в дълбоката венозна мрежа и да се развие флеботромбоза. При откъсване на парченце от тромба се получава белодробна тромбоемболия. Чрез опипване може да се определи горната граница на процеса. Горният край на тромба е винаги поне на 10 см над зачервяването на кожата.

Възходящият тромбофлебит изисква спешна хирургична интервенция. При нея се прекъсва вената в мястото където се влива в дълбоката венозна мрежа. Това е бърза и не много сложна хирургична интервенция, предотвратяваща напълно риска от животозастрашаващи усложнения.

В по-голямата част от случаите се касае за асептичен възпалителен процес. Това означава, че няма инфектиране с болестотворни микроорганизми. Поради това не се налага включването на антибиотик. Лечението се провежда с нестероидни противовъзпалителни средства за локално и вътрешно приложение. Включването на венотонизиращи медикаменти ускорява оздравителния процес.

За разлика от флеботромбозите, при които се изисква стриктен режим на легло, при лечението на повърхностния тромбофлебит режимът е по-свободен. В по-голямата част от случаите, обаче се налага домашно лачение. Почивката на легло с повдигането на крайника на 10 см над нивото на сърцето намалява венозния застой и спомага за по-бързото отзвучаване на острия възпалителен процес. Допуска се ставане от леглото и правенето на кратки разходки. Навиването на еластичен бинт спомага за фиксирането на тромба към венозната стена.

Ако веднъж е прекаран повърхностен тромбофлебит и не е предприето радикално лечение, то съществува реална опасност от повторно развитие на заболяването.

При всички случаи, при които са налице разширени вени, има реална опасност от развитие на тромбофлебит. Рискът е по-голям при по-напредналите форми и при професии, свързани с продължително стоене в седнало или изправено положение. Затова своевременната консултация със съдов хирург или ангиолог и адекватното лечение намаляват значително риска от усложнения.

В част от случаите се наблюдава едновремменно развитие на тромбофлебит в повърхностната и дълбоката венозна мрежа. Рискът от белодробна тромбоемболия в тези случаи е много голям. Ето защо при всички случаи на повърхностен тромбофлебит се препоръчва извършването на доплерова сонография и провеждане на адекватно лечение от специалист.